Тръгвайки по стъпките на Апостола в Търново и Търновския край се оформят впечатляващи познавателни и образователни „маршрути на паметта”. В редица случаи историята и митологията се преплитат. Създадените духовни и културни пространства в отделните селища като музейни експозиции, паметници, паметни знаци, манастирски обители или природни образования пазят „жива” паметта за делото на великия българин.
Местата, съхранили паметта за Васил Левски, представя доц. д-р Светла Атанасова от Регионален исторически музей – Велико Търново.
1. Музей „Възраждане и Учредително събрание“, Велико Търново
В красивата възрожденска сграда, строена за турски конак – дело на майстор Колю Фичето през 1872 г. са проведени трите разпита на Васил Левски след залавянето му в Къкринското ханче. Той е разпитван от търновският окръжен управител в присъствието на целия градски съвет.
В сградата на някогашния турски конак от 1985 г. се помещава музейната експозиция „Възраждане и Учредително събрание”. На втория етаж с богат веществен и документален материал са илюстрирани националноосвободителните движения в Търновския край – неизменна част от българската история. В специално обособената зала на „Васил Левски и Вътрешната революционна организация” посетителите могат да видят дяконският орар (пояс) на Апостола – използван в богослужението през 1859 – 1860 г.; двата печата поръчани от Левски за нуждите на Вътрешната революционна организация през 1870 –1871 г. и един от неговите оригинални портрети, с посвещение до неговия приятел и съратник Сава Пенев от 1870 г. В музейната експозиция са показани лични вещи, снимки и документи на комитетски дейци и съратници на Левски от Търновския край – Христо Иванов Големия, Христо Караминков, Джорджо Момчев, Никола Кабакчиев, Иларион Драгостинов. На мащабно панорамно табло са маркирани местата, където Васил Левски е отсядал при посещенията си в Търново.
2. Музей „Затвор“, Велико Търново
Музеят „Затвор” се намира в старата част на града, в непосредствена близост до музей „Възраждане и Учредително събрание”. В обновената музейна експозиция от 2001 г., в приземния етаж е килията, в която преминават последните дни на Апостола, преди отвеждането му в София и изпълнението на смъртната присъда. След залавянето в Къкринското ханче на 27 декември 1872 г., той е доведен в Търново заедно със своите другари и въдворен в самостоятелна килия в затвора. Не е подлаган на мъчения. При направения преглед от търновския лекар Стат Антонов се установяват наранявания по главата и дясното ухо на затворника, следствие от залавянето и опита за бягство. Според Христо Иванов, местният революционен комитет прави два неуспешни опита за освобождението на Апостола в Търново. Неговите твърдения днес са оспорвани от редица историци, като несъстоятелни.
Късно през нощта на 30 декември 1872 г. Васил Левски е изведен под охрана от Търновския затвор и на 31 декември пристига с конвой в София.
3. Ханът на Бяла Бона , Велико Търново
Ханът на Бяла Бона – едно от тайните скривалища на Васил Левски се е намирал на главната улица „Стефан Стамболов”, точно срещу паметника на известния политик и революционен деец. В наши дни на негово място е построена нова сграда и само мраморната паметна плоча на фасадата напомня за съдържателката Бона Ганева Станчева. Нейната дейност е свързана с Търновския революционен комитет до 1875 г. Сградата е била на два етажа от север и три етажа от юг поради наклонения и стръмен терен. Третият етаж е жилищен. Ханът на Бяла Бона е един от най-добре уредените хотели в Търново от средата на XIX в. Именно за това в него са отсядали турски служители, чуждестранни търговци и консули, известният етнограф и археолог Феликс Каниц, военният кореспондент Владимир Немирович – Данченко, Любен Каравелов и много други.
4. Църква „Св. Никола“, Велико Търново
Храмът „Свети Никола“ се намира в стария квартал Варуша във Велико Търново. Построен е в периода от 1834 г. до 1836 г. от майстор Колю Фичето. Той е свързан с редица важни за историята на града събития. През 1843 г. тук е открито първото българско училище, а през 1845 г. тук се помещава първият църковен хор в града. Училището става жертва на пожар и е възстановено със средства на търновския първенец хаджи Минчо х. Цачев. През 1869 г. в общата стая към храма е основано читалище „Надежда” и неговото обиталище остава на това място до Освобождението. Театралната дейност към читалището процъфтява. Именно тук през 1870 г. е доведен Васил Левски, за което споменава Христо Иванов Големия. В дворното пространство към църквата е погребан революционерът Павел Бобеков.
5. Лясковският манастир „Св. св. Петър и Павел”
Лясковският манастир „Св. св. Петър и Павел” се намира на по-малко от 10 км от Велико Търново. През Възраждането светата обител е тясно свързана с революционните борби – Мариното въстание от 1700 г., въстанието на капитан Никола Филиповски през 1856 г. и Хаджиставревата буна през 1862 г. По време на първата си обиколка из българските земи Левски пребивава в манастира. Неговото присъствие е свързано с изграждането на революционния комитет в Лясковец. При второто си посещение през май 1872 г., той пренощува в Петропавловския манастир. Това събитие е увековечено и с паметната плоча, поставена в духовната обител.
6. Професионална техническа гимназия „Васил Левски” в гр. Горна Оряховица
На входа на Професионална техническа гимназия „Васил Левски” в Горна Оряховица са поставени барелеф с лика на Васил Левски и мраморна плоча с посвещение. Барелефът се намира на фасадата на сградата в близост до името на училището. Той съдържа името на Апостола и годината на изработка 1973.
Мраморната плоча се намира точно пред входа. Тя е поставена на 5 август 2021 г. по повод 100 години от създаването на ПТГ „Васил Левски”. Съдържа лика на Апостола и част от неговата крилата фраза: „Времето е в нас и ние сме във времето”.
Маршрутът е ориентировъчен, а най-добрият вариант за изминаването му би бил комбинация от пешеходна разходка и използване на превозно средство.
