Храмът “Св. Георги” се намира в югозападната част на с. Арбанаси. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 21 х 10,05 м, покрита с двускатен покрив.
Черквата е еднокорабна, едноапсидна, с притвор от запад и галерия от север. Входът е от север и въвежда в галерията. Тя и притворът са с дъсчено покритие приковано към гредоред. Наосът е покрит с полуцилиндричен свод със смесена конструкция – тухли до първите третини над петите и горна част от цепени бичмета върху дъбови укрепителни ребра. Апсидата е полукръгла, слабо изявена навън. Пред нея е намира олтарна маса с масивен цокъл, измазан с глина. От двете страни на апсидата, с различна височина от пода са изградени две ниши, имитативно изпълняващи ролята на протезис и диаконикон.
В този си вид черквата е издигната в края на XVII или началото на XVIII в. – между 1700 и 1709 г. Надпис над вратата на западната стена на наоса съобщава, кога е завършено зографисването на храма. Той гласи: “Възобнови се и изписа този божи и всепочитан храм на светия славен великомъченик Георги победоносец и чудотворец със спомоществуванието, труда и средствата на благочестивите и православни християни и епитропа господин Недялко, Димитър йерей, Стамо йерей и хаджи Тодор, Тодоран, Тодора и завърши изписването в лето от Христа 1709, от Адама 7218, рукою даскал Христо и Стойо. Подписа се сия църква в лето от Христа 1710.” Стенописната украса е била положена върху стените на наоса и източната стена на притвора. Представени са иконографските цикли Великите празници, Страстите Христови и Следпасхалния цикъл.
При археологически и архитектурни изследвания е установено, че в обема на сегашния наос е съществувал по-ранен храм. Той се е състоял от олтар, наос и притвор засводени масивно. Издигането му се отнася към втората половина на XVI в. В подкрепа на това се явява датировката на стенописите в апсидата – изображение на архидякон Стефан вляво от нея и протезисната ниша, които са от последната четвърт на XVI в. От 1569 г. е иконата Архангел Михаил, стояла в царския ред на иконостаса. Основната част от иконостасната преграда – царски икони, дейсисен фриз и венчилка са изпълнени през първото десетилетие на XVII в. (около 1616 г.). Царските двери на иконостаса датират от 1678 г. През 1838 г. и 1843 г. тревненски майстори надживописват иконите и царските двери.В средата на 70-те години на ХХ в. реставраторът Серджо Пигацини сваля стенописната украса на църквата с идея, тя да бъде върната на място след като се приключи с архитектурното укрепване на сградата. През 2012 г. църквата е реставрирана и от 01.05.2015 г. е отворена за посетители.
