Ние, българите, много обичаме да се присмиваме над недостатъците на другите. Критикуваме клюкарството, а сами разнасяме най-пикантните клюки. Ненавиждаме прелюбодейството, а често се оказва, че крием някой и друг грях. Надсмиваме се над пиянството, а не рядко сами се оказваме под масата. Всичко това не е чуждо на колоритните герои на Чудомир. Емблематичните образи на Попа, Кака Сийка, Лъжлив Съби, Нено Сенегалеца, Даскала, Юнак Павли и Тотка Вдовичката оживяват в един пъстър и забавен калейдоскоп, започнал с едно погребение и свършил с една сватба – крайните преживявания в един ден, в едно село, в една България.
Тези колоритни герои си въртят невероятни номера, но никога след края им няма сърдити. Хуморът винаги е незлоблив, а границата между истина, шега и фантазия не съществува. И някъде между песните, танците и закачките се промъква и малко тъга, красива носталгия по едни пъстри и уникални образи, които постепенно са изчезнали в нашето унифицирано време. Болка по един омаен език, в който красивите думи са заменени със студени чуждици.
