ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНИЯТА
Както пише Н.Хониат, “Власите се колебаели и не се решавали да започнат въстанието, към което ги подбуждали Петър и Асен, понеже предугаждали важността на това дело. За да освободят от този страх своите съплеменници, братята издигнали молитвен храм на името на великомъченик Димитър“.
Приблизително същото упоменава и по-късният Т.Скутариот: “Разправя се, че власите отначало отлагали въстанието, към което ги подстрекавали Петър и Асен, понеже се боели от големината на предприятието. А те, като искали да ги освободят от този страх, издигнали молитвен дом, на името на великомъченика Димитър”.
В своето издание “Царството на славяните”, отпечатано в началото на ХVІІ век, Мавро Орбини очевидно се позовава на сведенията в двамата византийски хронисти, защото преповтаря по смисъл тъкмо казаното от тях.
При Паисий сведенията са малко повече, като за пръв път е посочено и мястото, където е издигнат храма, т.е. Търново. Според него, самата църква е била “хубава”. За братята Петър и Асен, той пише, че не са обикновени боляри, а произхождат от царски род и били внуци на Самуиловия син Гаврил Радомир.
Моско Москов, секретар на Търновското археологическо дружество, споменава за гръцко евангелие, съхранявано в местната митрополия. Върху неговите корици било отлебязано че църквата е имала епитропи към 1779 год., т.е. през втората половина на ХVІІІ век очевидно е действала, като дори е изброено част от имушеството на храма – дискоси, кръстове, кандила, свещници, църковни одежди и др.
Както споменава Москов, “стените й сринати и тя била изоставена от всички. Табашкото еснафско дружество се подсетило за нея, обградило двора с висок зид през 1848 г., подправило малко дварите, но по-нататък нищо не се направило за нея, както нищо не е направено за нея и до днешен ден” /т.е. до времето на неговите разкопки през есента на 1906 г./.
Д-р Васил Берон посещава църквата в средата на ХІХ век, като я заварва в доста окаяно състояние: “Когато я за първи път разгледахме в 1856 г. тя беше отгоре разкрита /без покрив/, зиданите й стени /дуварите/ бяха донейде порутени и стърчаха нагоре…Когато най-напред я разгледахме, съгледахме, че вътрешната повърхност на зиданите й стени беше описана с изображения на светии…и чисто български надпис”.
Георги С. Раковски, като описва въстанието на Асен и Петър, отбелязва, че “те съградили в Търново прекрасна църква, която нарекли на името на свети великомъченик Димитрия и че въстанието било обявено при нейното освещаване”.
През 1873-1874 г., със съдействието на търновския митрополит Иларион Макариополски, било извършено заздравяване на останките от църквата и били придприети мерки за поддържането й. Оцелелите части от нейната стенопис били укрепени и нагоре стените запълнени с дървени талпи. Цялата оцеляла част от църквата била покрита с дървен покрив.
Видиният руски учен-византолог Феодор Успенский посетил града през 1889 и 1890 г. като отделил особено внимание на запазените в олтара стенописи. Въз основа на установените стилови и палеографски особености, той датира първия живописен пласт от края на ХІІ век.
За състоянието на църквата в началото на ХХ век, както и за останките от нейната фасадна живописна украса, съществени данни се съдържат в подробното описание на Уста Генчов. Към статията му е приложена и акварелна рисунка на запазената източна фасада, направена от Oberbauer преди земетресението от 1913 год.
Кратко описание на църквата, прави и Карел Шкорпил, като посочва, че местонахождението й е в подножието на хълма Трапезица. Проучвателят разглежда по-подробно двата живописни слоя, запазени в олтара, като отбелязва, че долният е със старобългарски, а горният – с гръцки надписи.
Цялостните и подробни проучвания на стенописта в някои от запазените търновски църкви, извършени през 20-те години на ХХ век, определено се свързват с името на видния искуствовед от руски произход Андре Грабар. Като безспорно начало на Търновската художествена школа изследвачът поставя стенописите в олтарната част на църквата, като датира първият живописен слой от края на ХІІ век, а вторият – от ХVІ век.
Както много други от търновските паметници, и църквата “Св.Димитър” не е била отмината от разрушителното земетресение на 1 юни 1913 год. Запазените останки от зидовете, с изключение на част от стените на олтара, са били напълно разрушени. Така за външният вид на църквата, от времето преди въпросното земетресение, свидетелстват някои тогавашни фотографии, както и две запазени художествени изображения: споменатата вече акварелна рисунка на Oberbauer, както и една картина от 1911 год., рисувана от местния търновски художник Христо Кабакчиев, която се пази в Къпиновския манастир.На нея църквата е изобразена с дървена обшивка на стените от наоса и притвора, като несъмнено е показано укрепването на архитектурните останки, осъществено по инициативата на Иларион Макариополски.
Във фонда на Регионалния исторически музей, Велико Търново, се съхраняват направените от Леон Филипов технически заснемания на църквата, както и макет на олтарната й част.
Първите археологически разкопки на църквата “Св.Димитър” датират от есента на 1906 год., когато секретарят на Търновското археологическо дружество Моско Москов прави няколко сондажа в централната част на наоса, в северозападната му част, както и в притвора на храма.
Самият сондаж има ограничен характер – както по време, така и по отношение на обхванатата площ. Разкопките логично започват в наоса, и по-точно в централната му част. Както пише Москов: “тъкмо под полиелея”. Проучването и изясняването на архитектурни останки очевидно не е основна цел, като Москов се насочва главно към първоначално разкриване на останките от църковния некропол. Той, разбираемо за времето в което живее е и работи, е воден от логиката, че в една царска църква ще бъдат установени тъкмо гробовете на столичния елит от началните десетилетия на Търновското царство.
Москов разкопава пет сектора в църквата – два в притвора и три в наоса. Разкрива общо четири гроба, като трупополагането е в гробни ями с дървени ковчези. Само при един от случаите е установен погребален инвентар. Това е гроба, разкопан в югозападния ъгъл на наоса. Намерен е златен пръстен, чийто малък диаметър на халката правилно е насочил проучвателия по отношение на погребания индивид /т.е. женско погребение/. Пръстенът бил украсен с червен камък, заобиколен от осем по-малки камъчета, повечето от които изпадали. Установени били също останки от златотъкана одежда, както и осем кухи сферични копчета. От това, както пише Москов “ясно личи, че лицето е било облечено в скъпоценно облекло. Не стоят ли пред нас костите на Мария, злополучната дъщеря Асенова”, се пита проучвателя, но продължава предпазливо: “Като говоря това, нямам ни най-малката мисъл да решавам въпроса, аз само предполагам”.
Другите три гроба – в притвора и в средата на наоса, Москов определя като принадлежащи на водачите на въстанието и първи владетели на Търновския престол – Асен и Петър, а третия – на самия архиепископ Василий.
Москов съобщава и някои други интересни подробности. Едната от тях е годината, в която Табашкият еснаф е подновил оградният зид на двора – т.е. 1848 год., което всъщност е една от малкото тогавашни конкретни инициативи в полагане на определени грижи за оцелялата част от старината.
Проучвателят пише също, че в двора на църквата, са били погребани участници в борбите за национална и духовна независимост през времето от 1800 до 1876 год.
Цялостното разкриване на църквата “Св.Димитър” и проучването на терена около нея, започва през 1971 год. и с известно прекъсване продължава до 1984 год. Ръководи се от доц. Янка Николова, преподавател във Великотърновския университет. В резултат е изяснен плана, намират решение много от проблемите на архитектурното й оформление, на декорацията на фасадните стени и т.н. Важни са резултатите за ранното обетаване в източното подножие на Трапезица, за градоустройствената и стопанската характеристика на участъка в предстоличния и столичен период на Търново, както и за хронологията в изграждането и развитието на укрепителната система на града, с обхващането в нея и на значителни райони от бреговата ивица на Янтра.Разкрит неизвестен дотогава голям столичен манастир. Проучени са над 500 гроба от столичния и следстоличен некропол.
Пълната обемна реконструкция на църквата е по проект на арх. Теофил Теофилов. Завършена е в началото на 80-те години на ХХ век. През 1984 г. е реставрирана вътрешната живопис в източната част на храма от експерти на НИПК, ръководени от Б.Дживджанова.
НАЙ-РАННИ СЛЕДИ ОТ ЖИВОТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА КОМПЛЕКСА
Най-ранните следи от живот са от къснобронзовата епоха /ХІІІ век пр.н.е./.
От ранно- и късножелязната епоха датират останките от жилища, както и едно съоръжение с култово предназначение, разкрито непосредствено западно от църквата. Тъкмо по това време, на територията на по-сетнешния Търнов, се оформя и бележи разцвет голямо тракийско селище. То се свързва с племената уздицензи и кробизи, които древните автори споменават като обитатели на тази област. Просъществувало е около 13 века. Разцветът му се отнася към VІ-І век пр.н.е.
Съоръжението /всъщност те са две кръгли съоръжения, ситуирани едно върху друго и датират от различно време/, е западно от църквата и е свързано с култовите практики на местното тракийско население.
Установен е значителен по мащаби комплекс за производство на кухненска и трапезна керамика, а също и на тухли, в пълния технологичен цикъл. Просъществувал е до самото начало на Търновското царство, когато с издигането на църквата “Св.Димитър” е приключил съществуването си.
Тухларската пещ е оформена в два етажа, първият от които представлява горилната камера. В горната камера е била подредената готовата за изпичане продукция, поставена върху дебела скара, носена от четири аркирани ребра.
В разрушенията на пещта е установена силно обгоряла и деформирана продукция – тухли, с щемпеловани върху тях знаци – кръстове, както и буквите А, В, Г. Такива тухли са използувани в градежа на църквата „Св. Димитър”.
ЦЪРКВАТА “СВ.ДИМИТЪР”. ПЛАН, АРХИТЕКТУРНИ ОСОБЕНОСТИ, УКРАСА И СТРОИТЕЛНА ХРОНОЛОГИЯ
По план, църквата „Св. Димитър” принадлежи към кръстокуполните със “стегнат” кръст с удължено източно рамо на кръста. Олтарът е оформен на изток с една голяма петостенна апсида с полукръгъл цокъл. Протезисната ниша /северната в олтара/ е полуцилиндрична, а диакониконната /южната ниша/ е четириъгълна.
Стари фотографии показват наличие на олтарна маса, състояща се от стабилно прикрепена вертикална колона и поставена върху нея дебела каменна плоча.
В хода на самия строеж, на съвсем ранен етап, поради пропадане на терена от изток /вероятно свлачище/ е допусната деформация в южната половина на апсидата. Това е наложило допълнително укрепване на основата с блокаж, както и нейното преизграждане във въпросния участък.
Планът на църквата е бил допълнен с две странични галерии, първо от север, а след това и от юг.
Пластичното оформление на фасадните стени е постигнато с редуващи се пиластри и едностъпални аркирани ниши, по шестсъответно от север и юг, от запад – три, а от изток – седем. Те стъпвали върху висок около 1,3 м каменен цокъл. Смесеният градеж започва над него, като тухлените редове са само откъм лицевата страна на градежа.
Тухлите и част от фугата /за да се получат еднакви по-размер редове/ са били оцветени в червено, което допълнително е подсилвало контраста.
Най-значимият живописен ефект, обаче, е бил постиган с умелата употреба на керамопластични елементи. Това са кръгли зелени панички и четирилистни розетки. Разполагането на тези елементи по фасадните стени е в дъговидни и хоризонтални пояси, съответно в архиволтите на аркираните ниши, както и в полетата между самите ниши.
Така, заедно с пластичното членение на фасадните стени, с колорита на вложените строителни материали и бялата хоросанова фуга между тях, с богатата керамопластична украса, цялостния завършен арихитектурно-художествен образ на църквата е бил постигнат с включването и на още един елемент в общата декоративна композиция, който е заемал полетата на люнетите в слепите фасадни аркирани ниши. Това е външната фасадна рисувана украса на храма.
Както Д. Уста Генчов описва видяното в запазените от изток градежи на църквата, люнетите “първоначално били варосани, а после очертани с успоредни линии на ромбове. От последните, едните са оставени бели, а другите са боядисани с червена краска, та по тоя начин образуват ромбовидни фигури”. Над южната ниша “арката се състои от камъни, прошарени с тухли, а бялото поле над нея е изпъстрено с червени ромбовидни фигури, подобни на описаните по-горе”.
В спомената вече акварелна рисунка на Обербауер от 1902 год., в картината на Хр.Кабакчиев от 1911 год., както и в известния гипсов макет на църквата, изработен от Леон Филипов, люнета на източната ниша на южната фасада на “Св.Димитър” е изпълнен с ромбовидни фигури, в средата на всяка от които има по една точка. Страните на ромбовете образуват правилна мрежа и както те, така и точките в тях, са изписани с червени линии.
Откритите при разкопките материали показват, че тези рисунки са били много по-богати по отношение на форми, тоналност и композиция. Върху фрагментите са запазени следи от геометрични орнаменти, оцветени с червена, черна и бяла боя. Изпълнението е във фрескова техника. Реконструирани са няколко композиции:
При първият вариант оцветени в червено, черно и бяло квадратни фигурки, оформят сменящи се равнораменни кръстове.
При вторият две червени квадратчета се редуват с едно бяло.
Третият вариант е от фигурки с правоъгълна форма, които се редуват в шахматен порядък, разположени в хоризонтални редове – съответно бяло и червено.
Четвъртата композиция е от червени и бели ромбовидни фигурки, разположени в коси ленти. В средата на композицията лентите от ромбчета се сгъстяват, като образуват една централна фигура.
Цялата тази палитра от цветни геометрични композиции са били разположени в люнетите на аркираните ниши по северната и южната фасади на църквата.
Освен в тимпаните, живописната укпаса е била разположена и в архиволтите, между тухлите и керамопластичната украса, както и във фугите по фасадните стени.
Цялата фасадна украса, изпълнена в различна техника, е подчинена на един общ композиционен замисъл и е изпълнена едновременно. Общата художествена цел е била, със средствата на пластичния и на декоративния градеж, на керамопластичната и на рисуваната украса, да се подсили многоцветието и да се обогати външния архитектурно-художествен образ на тази изключително важна за ранния столичен период на Търново църква.
От вътрешната стенопис на църквата са запазени останки, разположени в олтарната й част. Те са в два слоя. Първият е от края на ХІІ век като носи стиловите особености на „къснокомниновата” живопис. Вторият е от края на ХVІ- началото на ХVІІ век.
От първия слой са запазени изображения в два регистъра. В първия от тях са поместени образите на шест църковни отци, автори на литургични текстове, които участват в Поклонението на жертвата /Мелизмос/. Изобразени са обърнати на изток, в цял ръст, като в ръцете си държат свитъци с литургични текстове: част /началото/ от Богородичната молитва /върху свитъка на църковния отец, вляво от прозорчето/; молитвата на прилежанието от Златоустовата литургия на оглашените /върху съществувал, но незапазен свитък на друг църковен отец в апсидата/.
От персонажите в първия регистър, със сигурност е идентифициран единствено Кирил Александрийски /вторият от юг/.
Във втория регистър е изобразена процесията на ангели-дякони, запътени към изток, към Божествения престол, в сцената Божествената литургия. Образите са шест, като цялостно е запазен само един от тях – първият от южната половина на олтара.
Ангелите държат в ръцете си рипиди. Облечени са в стихари, бели на цвят, със сенки в охра и керемиденочервено. Перата на крилата им са от тъмночервено, в горната част, до сивобяло – в долната.
Фонът на процесията е трицветен: тъмносиньо небе отгоре, под него сивкаворозова, средновисока стена, с червени контури, а отдолу – тъмночервен под. Самата стена е увенчана с двустепенен стъпаловиден корниз, с украса в средната си част от кръгчета и растителни орнаменти /ластари/.
Във втория регистър, непосредствено над протезисната ниша, са запазени три изображения в бюст /: вдясно голобрад дякон, в средата – светец със закръглена брада, държащ книга, а вляво от тях – епископ, с тъмна брада, също държащ книга. Облечен е в червеникавоохров фелон, а омофора покрива лявата му ръка.
Съществен елемент от първия стенописен слой са и орнаменталните мотиви, които се откриват в олтарния прозорец, по някои архитектурни профили в олтара, както и в страничните ниши. В полето на тесния олтарен прозорец, мрежа от очертани с тънък тъмен контур правоъгълници /квадрати/, са запълнени с орнамента повлек, както и кръгчета, оцветени в охра, червено и черно.
Украсата в двете ниши, северно и южно от апсидата, е от бели полупалмети, на черен фон, при което тези в диакониконната ниша са видимо по-едри и със значително усложнен рисунък.
От втория стенописен слой, датиран от краят на ХVІ – ХVІІ век, живописни останки са запазени в протезисната и диакониконната ниши, във втория и третия регистър на апсидата, във вътрешното поле на олтарния прозорец и др.
В протезисната ниша /северната олтарна ниша/ е запазена част от сцената “Пиета”, като изображението на Христос е на фона на кръста, а от двете му страни, обърнати в ¾ към него са образите на Богородица /вляво/ и Йоан Богослов /вдясно/. В горния регистър, непосредствено над тази ниша, личи част от бюста на епископ, както и някои орнаментални мотиви.
В първия регистър, между протезисната ниша и апсидата, е изображението на фигура, в цял ръст, в хламида с орнаментиран маниакий, а в третия регистър от южната половина на апсидата, както и върху стената, южно от апсидата са запазени фрагменти от изображения на фигури, в цял ръст, облечени в далматики. Останки от орнаментални мотиви са запазени също в олтарното прозорче, както и в диакониконната ниша.
От втория слой, до земетресението от 1913 г. били запазени в притвора на църквата сцените “кръщението на Исуса Христа и следващата поред сцена Преобр. Господне”.
Върху южния от източните пиластри, където цветовете почти не личат, са се намирали образите на св. Арета и св. Порфирий. Полето между тези двама светци било запълнено с растителни орнаменти.
Върху срещуположния от север пиластър са били изображенията на св. Ананий, св. Азарий, както и св. Мисаил, като и тук свободното поле е било запълнено с орнаментални мотиви.
Църквата “Св.Димитър” носи всички ранни белези на новите архитектурни търсения, зародили се тъкмо в столицата на възобновената българска държава, което е засвидетелствано от архитектурно-художествените останки, от старите описания и илюстрации, както и от установените нови данни след цялостното й археологическото проучване. Плановото решение “стегнат кръст”, реализирано тук със скъсени рамена от запад и изток, показва и един непознат дотогава вариант на кръстокуполния храм. Тази църковна постройка безспорно е един от най-ранните примери, в който вече характерния за целия византийски свят живописен стил от епохата на зрелия феодализъм, се проявява в един видимо завършен вид. По отношение на изразните средства, декоративният ефект в изграждането на архитектурно-художествения образ е постигнат с пластичното членение на фасадните стени, с възможностите на вложения строителен материал, както и с допълнителна украса от керамопластични елементи и живописните пана от геометрични фигури /във фрескова техника, оцветени в червено, бяло и черно/, разположени в люнетите на фасадните аркирани ниши. В този смисъл, при изграждането и оформлението на “Св.Димитър”, този зародил се стил се проявява в един напълно изкристализирал вид.
МАНАСТИРЪТ ПРИ ЦЪРКВАТА “СВ. ДИМИТЪР”
Съществуването на манастир около църквата “Св.Димитър” не е засвидетелствано в писмените извори, в известните пътеписи и ранни описания, в местни предания или като топоним, както и в резултат на някакъв предварителен теренен сондаж от първите изследвачи на църквата. В този смисъл той е едно археологическо откритие.
Създаването на манастира датира недълго след издигането на църквата, т.е. от края на ХІІ до началото на ХІІІ век, когато подобни комплекси се изграждат в западното и северозападното подножие на Царевец, както и върху хълма Трапезица.
Като планово решение, манастирът е разгърнат върху обширна и тераса, като общата му площ е 3825 м2. Това го определя като най-големият сред манастирите от столичния период на града. Състои се от три крила, изградени от юг, изток и запад. Църквата е била архитектурната доминанта в комплекса, се намира в неговата южна част. Оформеният голям вътрешен двор е от север. Затворен е между храма, източното и западното манастирски крила. В този смисъл, като планово решение при изграждането на манастира /както всъщност и при останалите проучени столични манастири/ е реализирана наложилата се в устройството на киновиалните комплекси центрична схема.
Източното крило се състои от две отделни сгради, по-малката от които е южната. Дебелината на зидовете показва, че сграда е била поне двуетажна. Нейната близост до манастирския храм, размерите й, както и обстоятелството, че е била планово и функционално обособена, показват че това е манастирската трапезария.
Следващата към север сграда от източното крило е решена като верижна постройка.
Западното крило, е решено като верижна постройка. Наклонът на ткерена към юг е преодолян чрез терасовидното оформление на отделните помещения. При първите от юг две помещения са запазени основи на отоплителни съоръжения. Планът на това крило и данните за вътрешното оформление, показват че сградата е била предназначена за монашески килии.
Най-вероятно постройката се е състояла от два етажа, като вторият е бил с чардак, към който са били ориентирани входовете на отделните помещения.
Третото крило е в югоизточната част на комплекса. В надлъжната си ос следва посоката на “Св.Димитър”, т.е. изток-запад. От скевероизток в сградата се е влизало през широка двукрила врата.
Разположението на постройката в непосредствена близост до самата църква, ориентацията й към юг, живописният изглед към поречието на Янтра и крепостта върху Царевец, плановите особености и данните за вътрешното оформление показват, че най-вероятно това е манастирската игуменарница.
КЛАДЕНЕЦ
Водоснабдяването е един от важните проблеми в организацията на манастирския живот, но неговото конкретно решаване по принцип е въпрос, както на чисто техническо решение, така и на конкретна даденост. Според местоположението и произлизащите от това възможности, столицата Търново познава различни начини в решаването на водния проблем, с конкретни примери и по отношение на някои от столичните манастири.
Общата дълбочина на съоръжението е около 13 м. Основата е четвъртита, и след около метър височина градежът продължава догоре като цилиндричен.
В дълбочина кладенецът е вкопан до леска. След почистването му е възобновен водния стълб, с височина от около 3 м.
На дъното на кладенеца са установени трески, останали непочистени при напасването на сантрачите в градежа на четвъртитата основа, костилки от плодове, както и малко на брой фрагменти от средновековна керамика от използуваните тогава съдове – при направата на съоръжението, а по-късно и при неговото използуване за питейни нужди.
Северозападно от църквата, на реда на западното крило на манастира, е установено и второ съоръжение, наподобяаващо кладенец, но оформено по различен начин.
ОГРАДЕН ЗИД
Огражденето на манастира е запазено от трите му страни /изток, запад и юг/. Затворена е площ от 3825 м2, като северната граница не е установена. Очевидно в някаква степен оградния зид е бил запазен към средата на ХІХ век, и когато през 1848 год. Табашкия еснаф подновява ограждането на църквата. Новият зид следва точно трасето на средновековния, като е стъпил непосредствено върху останките от неговия градеж, или пък на места ги отделя само тънък насипен слой.
Западният ограден зид се различава от останалите два по харакетера на градежа си, както и с пластичното членение на външната му фасада. В основата са вложени камъни с внушителни размери. Такива блокове не са използувани повсеместно в изграждането на църквата и манастира, а са вложени единствено в западния ограден зид, и то не по цялото му протежение. Вградени са в ниските редове на суперструкцията, а част от тях са преупотребени при изграждането на оградата през 1848 г.
Външната фасада на оградния зид е разчленена пластично с изграждането през средно 5 м на общо 14 контрафорси. Тяхното конструктивно предназначение е съчетано и с една чисто пластична функция в оформление на фасадата, тъкмо откъм страната на основния подход към манастира.
В изграждането и оформлението на манастира при църквата “Св.Димитър” е реализирана една цялостна планова идея. За разлика от повечето от известните столични манастири, тук не се констатира развитие на плановата схема във времето, свързана с видими преустройства и допълване на архитектурния ансамбъл. Една от установените причини затова е и сравнително краткото време, през което манастирът е просъществувал – в рамките на само няколко десетилетия. Реализацията на плана в конкретните условия не е възприпятствана от пространствени ограничения, каквите неизменно съществуват в чертите на столичното укрепено пространство, а също и от спецификата на терена. Избрана е сравнително обширна тераса, най-високата в крайбрежната ивица на Янтра, което извисява не само църквата, но и манастира, като архитектурна доминанта в градоустройствената среда на тази зона от столичното подножие.
В хронологическа последователност, създаването на комплекса се предхожда непосредствено от издигането на църквата “Св.Димитър” и последвалото ограждане на един сравнително обширен дворен участък, в чиято южна част тя остава. Изграждането на ансамбъла в неговия цялостен, завършен вид, обхваща един сравнително къс период от време, в самата зора на Търновското царство.
Очевидно, и като първоначален замисъл, впоследствие и като резултат в развитието на градската структура, манастирът е бил създаден и е просъществувал като архитектурен акцент върху една обширна и незастроена тераса. Той е първият от култовите ансамбли, възникнали по двата бряга на реката и придали съществена черта в градоустройствената характеристика на столичното подножие през ХІІ-ХІV век.
ЦЪРКВА №2
Църква №2 е изградена след средата на 14 век, непосредствено южно от „Св. Димитър”, със строителни материали, взети от разрушенията на вече изоставения средновековен храм. По много от камъните, вложени градежа има полепнал хоросан. Откъм външното лице на северния зид, е вградена част от каменна конзола, с изпъкнал ъглов торус, като такива образци са намерени при разкопките на “Св.Димитър”.
В пълнежа на същия, северен зид е открит фрагмент от външната рисувана украса в люнетите на фасадните стени на “Св.Димитър”.
В югоизточния ъгъл на притвора, в субструкцията на източния зид, е вграден камък с добре запазен върху видимата му страна стенописен фрагмент.
По план, църква №2 е еднокорабна, с една полукръгла апсида и един притвор. Общата й дължина е само 1,70 м. по-малка от тази на „Св. Димитър”.
Отчасти тази църква попада върху руините на южното манастирско крило.
В наоса и притвора са установени две нива на подово покритие, всяко от които съответства на отделен строителен етап по отношение на църква №2. Тук по-интересно е горното подово ниво, с настилка от тухли с щемпъловани откъм лицевата страна кръстове, както и буквите „А”, „В” и „Г”. Взети от руините на „Св. Димитър” тези тухли са вложени по първоначалното си предназначение – първоначално в пода на църквата на Асеневци, а по-късно и в църква №2.
По-ранната, първоначална настилка на църква №2 е от каменни плочи, а след определени ремонтни работи по сградата през 15 в. /втората четвърт или втората половина на това столетие/ е била положена тухлената настилка.
Най-ранният от разкритите в очертанията на църквата гробове е датиран с монета на Сюлейман ІІ /1687-1691 г./, което показва, че в края на ХVІІ век църква №2 вече не е действала и очевидно е била в руини.
Всъщност, от края на ХVІ – началото на ХVІІ век датира полагането на втория живописен слой в църквата “Св.Димитър”, която очевидно по това време отново е станала действаща. Следователно, края на ХVІ или началото на ХVІІ век е времето, когато гробищната църква №2 вече е била разрушена и изоставена, след което не само за нуждите на некропола, а и за християнското население в подножието на Трапезица, тук отново е била възстановена църквата “Св.Димитър”.
Текстът е подготвен от доц. д-р Мирко Робов, проучвател на манастира и църквата „Св. Димитър“.
